
През последните години все по-често се говори за така наречените хормоноподобни (hormone-like) етерични масла. В ароматерапевтичната литература, особено френската, често се срещат понятия като естрогеноподобни, кортизоноподобни или просто хормоноподобни масла. Тези определения обаче често водят до недоразумения, защото създават впечатление, че етеричните масла съдържат човешки хормони, а това не е така.
Етеричните масла не съдържат хормони. Те представляват сложни смеси от летливи растителни молекули (терпени, терпеноиди, фенилпропаноиди и други вторични метаболити), някои от които имат химична структура, позволяваща им да взаимодействат с определени рецептори в човешкия организъм или да повлияят активността на ензими, участващи в хормоналния метаболизъм. Поради тази причина в научната литература се използват термините естрогенна активност, естроген-рецепторна активност, ендокринна активност или ендокринно-модулиращ ефект, а не “растителни хормони”. Доказателствата за тези ефекти обаче са различни по сила и в повечето случаи произлизат от лабораторни (in vitro) изследвания, а не от добре контролирани клинични проучвания при хора.
Какво представляват хормоните?
Хормоните са химични посредници, синтезирани от ендокринните жлези (хипофиза, щитовидна жлеза, надбъбречни жлези, яйчници, тестиси и др.). Те се освобождават в кръвта и достигат до клетки в различни органи, където регулират практически всички жизнени процеси:
- растеж и развитие;
- обмяна на веществата;
- репродуктивна функция;
- имунен отговор;
- реакция на стрес;
- сън;
- настроение.
Всеки хормон упражнява действието си само върху клетки, които притежават специфичен рецептор.
Как работят рецепторите?

Рецепторите и хормоните могат да се сравнят с парчета пъзел, които си пасват едно с друго.
Когато например естрогенът достигне клетката, той се свързва с естрогенния рецептор (ERα или ERβ). След свързването рецепторът променя своята структура, навлиза в клетъчното ядро и активира или потиска определени гени. Именно така се регулират клетъчното делене, развитието на половите органи, костната плътност и множество други процеси.
Подобен механизъм съществува и при:
- кортизола;
- прогестерона;
- тестостерона;
- тироидните хормони;
- витамин D.
Всеки от тях има собствен специфичен рецептор.
Как етеричните масла могат да имитират действието на хормоните?
Някои растителни молекули имат пространствена структура, която им позволява да взаимодействат с определени рецептори.
Това взаимодействие може да бъде различно:
- да активира рецептора (агонистично действие);
- да блокира свързването на естествения хормон (антагонистично действие);
- да промени чувствителността на рецептора;
- да влияе върху синтеза или разграждането на самия хормон.
Важно е да се подчертае, че това взаимодействие обикновено е много по-слабо от това на естествените човешки хормони. В повечето случаи говорим за лека модулация на рецепторите, а не за истински хормонален ефект. Освен това една и съща молекула може да действа като слаб агонист в една тъкан и като антагонист в друга – явление, добре известно и при растителните фитоестрогени.
Защо някои етерични масла се определят като „хормоноподобни“?
В ароматерапията терминът hormone-like не означава, че маслото съдържа хормони, а че някои от неговите молекули могат:
- да взаимодействат с хормонални рецептори;
- да повлияят синтеза на определени хормони;
- да променят активността на ензими, участващи в хормоналния метаболизъм;
- да окажат слаб ендокринно-модулиращ ефект.
Поради тази причина подобни масла традиционно се избягват при:
- рак на гърдата;
- рак на яйчниците;
- рак на ендометриума;
- ендометриоза;
- миоми;
- други хормонозависими заболявания,
освен ако употребата им не е обсъдена с лекар. Тази препоръка е предпазна, тъй като клиничните данни все още са ограничени.
Класификация на хормоноподобните етерични масла
I. Естрогеноподобни (Estrogen-like)
Според Compagnie des Sens към тази група се отнасят:
- Немска лайка (Matricaria recutita)
- Атласки кедър (Cedrus atlantica)
- Сладко резене (Foeniculum vulgare)
- Хелихризум от Мадагаскар
- Лютива мента (Mentha × piperita)
- Зелена мента (Mentha spicata)
- Индийско орехче (Myristica fragrans)
- Нард (Nardostachys jatamansi)
- Ниаули (Melaleuca quinquenervia)
- Пачули (Pogostemon cablin)
- Салвия склареа (Salvia sclarea)
Сред тях най-добре проучени са сладкото резене и салвия склареа, чиито основни компоненти (например анетол при резенето) показват естрогенна активност в лабораторни модели. Клиничните доказателства обаче остават ограничени.
II. Кортизоноподобни (Cortison-like)
Към тази група традиционно се причисляват:
- Ангелика
- Бергамот
- Дива лайка
- Кимион
- Тамян
- Черен смърч
- Галбанум
- Девесил
- Зелена мента
- Риган
- Дъгласова ела
- Бял бор
- Черен пипер
- Розмарин (цинеол)
- Балсамова ела
- Сибирска ела
- Планинска чубрица
- Саро
- Синя вратига
- Мащерка (тимол)
Терминът “кортизоноподобен” в ароматерапията не означава, че тези масла действат като фармакологичния кортизон. По-скоро се предполага известно влияние върху възпалителните процеси или върху хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос, но директните доказателства за свързване с глюкокортикоидните рецептори при хора са ограничени.
III. Общо хормоноподобни (Hormone-like)
Някои масла не могат да бъдат категоризирани само като естрогеноподобни или кортизоноподобни, защото съдържат различни биоактивни молекули с потенциално влияние върху няколко ендокринни механизма.
Към тази група се отнасят:
- Лабданум
- Кипарис
- Хвойна
- Червена мирта
- Мащерка (туянол)
- Лимонова върбинка.
В заключение можем да кажем, че през последните години са публикувани множество лабораторни изследвания върху отделни компоненти на етеричните масла. Някои от тях демонстрират способност да активират или инхибират естрогенни рецептори в клетъчни култури.
Хормоноподобното действие на етеричните масла представлява сложна и все още активно изследвана област. Съвременната наука показва, че някои растителни молекули могат да взаимодействат с рецепторите на ендокринната система или да повлияят хормоналния метаболизъм. Тези ефекти обаче обикновено са значително по-слаби от действието на човешките хормони и в повечето случаи са доказани предимно в лабораторни модели.
Поради ограничените клинични данни най-разумният подход е предпазливост при употреба на потенциално хормоноподобни масла при хора с хормонозависими заболявания, по време на бременност или при лечение с хормонални медикаменти.
Източници
- Compagnie des Sens. Les huiles essentielles hormon-like, œstrogen-like, cortison-like…
- Rietjens IMCM et al. The potential health effects of dietary phytoestrogens. British Journal of Pharmacology, 2017.
- Lecomte S. et al. Phytochemicals Targeting Estrogen Receptors: Beneficial Rather Than Adverse Effects? Nutrients, 2017.
- Moutsatsou P. The spectrum of phytoestrogens in nature and the relevant mechanisms of action. International Journal of Molecular Sciences.
- Domínguez-López I. et al. Effects of Dietary Phytoestrogens on Hormones throughout a Human Lifespan. Nutrients, 2020.
- National Institute of Environmental Health Sciences (NIEHS). Essential Oils and Endocrine Activity.




